Интервю с проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова На 20 май отбелязваме

 Интервю с проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова

 

На 20 май означаваме Световния ден на пчелите и всички опрашители, които през последните няколко години се изправят пред сериозна опасност от изгубване. Хората познават медоносните пчели като производители на сладостен пчелен мед и други чудесни и потребни пчелни артикули. Всъщност, тяхната съществена биологична значителност не се лимитира единствено до това. Те играят извънредно значима роля, тъй като опрашват към 80% от растенията, които зависят от насекомите за размножаване. Представете си това! Без тях, доста от нашите обичани плодове, зеленчуци и цветя нямаше да съществуват. Медоносните пчели са нашите незаменими съдружници за природата, които ни подаряват с благосъстояние от усети и хубост.



Един от най-важните типове е познатата ни медоносна пчела (Apis mellifera). Този вселенски тип се среща в над 28 подвида по цяла Европа. Той принадлежи към разреда на ципокрилите, семейство Пчели и жанр Жилещи медоносни пчели. В България най-често срещаната популация е локалната българска медоносна пчела (Apis mellifera rodopica). Интересно е, че медоносните пчели населяват земята още от далечната епоха на Долна Креда - преди повече от 100 милиона години. Те се отличават със комплицирана конструкция и държание, проведени фамилии и обществен метод на живот.

По мотив деня на пчелите беседваме с проф. д.б.н. Евгения Н. Иванова от катедра „ Биология на развиването ” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ” за това какъв брой значими са тези невероятни създания за нашето бъдеще и битие.



Проф. Иванова, к акво заплашва пчелите през днешния ден и какви са последствията от намаляването на техните популации?

В сегашния миг биоразнообразието на медоносните пчели в Европа и по света е застрашено от неконтролираното въвеждане на гени от други подвидове в приспособените локални популации; напрежението от изменящата се околна среда и замърсяването ѝ; появяването на нови патогени и световните климатични промени. Организираните дейности, ориентирани към опазване на подвидовете медоносни пчели и техните приспособени локални екотипове, биха били отпор против възходящите закани. Липсата на такива старания ще повлияе пагубно върху живата природа, засягайки дивата и земеделска растителност, ще се отрази отрицателно върху естественото биоразнообразие и ще рефлектира върху фрапантно понижаване на селскостопанската продукция, тъй като е потвърдено, че 1/3 от питателните ресурси на човечеството зависи от пчелното опрашване.

 

Какви са наличните данни за положението на пчелните фамилии по света?

Отчетените през последните години трендове демонстрират, че през 2002 година са починали към 30% от пчелните фамилии в Централна Европа, а през 2007 година – към 70% от тези в Съединени американски щати. Този международен феномен е прочут през днешния ден под наименованието ColonyCollapseDisorder (CCD) – синдром на празния кошер. Осъзнавайки опасността от CCD, учени от целия свят се сплотяват към концепцията да провеждат огромна научноизследователска и приложна активност, с цел да опълчват научния капацитет и новостите в науката и практиката на тревожното събитие. През 2008 година започва COST акция FA0803 на Европейски Съюз „ Prevention of honeybee colony losses “ – COLOSS, в която вземат участие и учени от България. Световните мониторингови акции, провеждани годишно, демонстрират, че за последните 5 години смъртността на медоносните пчели в Европа варира от 5-10% до над 30% за другите страни (например в Австрия – 13,3%, Гърция – 15%, Хърватия – 15,3%, Франция – 29,3%, Дания – 32% и т.н.).



Какво е положението на пчелното благосъстояние на България?

България към момента е измежду най-слабо засегнатите страни, само че това е релативно, тъй като за интервала 2017 – 2022 година загубите на територията ѝ нарастват от 2,04% до 19%. В региони с обичайно развъждане на слънчоглед, рапица, овощни градини и есенни фуражни култури се регистрира смъртност с големи размери, а аргументите за това се търсят в неправилното потребление на пестициди. В края на 2021 година Националният фонд за научни проучвания финансира план на учени от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ и Националната развъдна асоциация по пчеларство (Договор № КП-06-Н51/12) на тематика „ Комплексна оценка на генетични и екологични фактори, свързани със загубите на медоносни пчели (Apismellifera L.) в България “, резултатите от който ще внесат изясненост по отношение на съответните загуби на пчелни фамилии в страната и аргументите за тях.

 

Бихте ли откроили завладяващ план в отбрана на пчелите у нас?

Да, бях мощно заинтересувана и надълбоко впечатлена от концепциите и активността на компанията за минерална и изворна вода „ Девин “. Компанията работи по план за опазването на пчелите и биоразнообразието в Родопите, в партньорство с белгийската организация BeeОdiversity. Като част от плана, „ Девин “ отглежда кошери в предпазената вододайна зона на изворната вода, а в самостоятелна лаборатория на BeeOdiversity, по 22 индикатора, се изследва химичното наличие на събрания прашец. Така се следи от една страна за здравето на пчелите, и от друга – за чистотата на околната среда. Целта на този новаторски за България план е, посредством потреблението на медоносните пчели като обект на мониторинг, да се защищити и отбрани средата към изворите, да се опази естественото равновесие и биоразнообразието в тази красива и чиста част на Родопите.



Вие сте създател на книга, отдадена на пчелите. Кажете повече за нея.

Да, това е научна монография със заглавие „ Популационно-генетичното благосъстояние на българската медоносна пчела и историята на едно 25-годишно научно пътешестване “. В книгата са показани научни резултати от дългогодишни проучвания, свързани с проучването на генофонда и генотипната конструкция на популации медоносни пчели от цялата територия на България. В нея е локалната българска пчела е съпоставена с популации медоносни пчели от Балканския полуостров и цяла Европа. Посочени са разнородни генетични маркери, благодарение на които Apismelliferarodopica може да бъде разграничена от останалите европейски подвидове и екотипове. Обърнато е значително внимание на скъпите качества на локалните за България медоносни пчели и нуждата те да бъдат предпазени от генетично замърсяване. Книгата е ориентирана към научната общественост и младите откривателите на Apis mellifera в България, към българските пчелари и всички, които се интересуват от научното знание за медоносните пчели. Пълният текст на монографията може да се откри на профилираната страница на Биологическия факултет, в електронната библиотека на Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “ и на страницата, където книгата е налична за всички, които биха желали да се срещнат с нея.

 

Проф. Евгения Нешова Иванова е биолог – откривател и академични учител в катедра „ Биология на развиването ” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”, където работи повече от 35 години. Професор и преподавател е по Генетика. Проф. Е. Иванова е откривател с богат интернационален опит, членуващ в интернационалните и европейски научни организации и мрежи, свързани с проучване и запазване на медоносните пчели. Член е на публицистични колегии, на интернационалните научни препоръки, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от проучванията ѝ, отдадени на генетични характерности на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на индивида и други и са оповестени в над 150 научни публикации, представени стотици пъти в международни научни издания (ScopusH-индекс – 14 към май 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и образователни принадлежности за студенти – биолози и психолози и възпитаници от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които отдадена на дългогодишните ѝ изследвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на интернационалния двутомник за медоносните пчели “COLOSSBeeBook ” (2014).

 

*публикация